20.02.2018 г.

Артефакти от електриката на стара София


Инж. Андрей Букурещлиев

С напредване на времето София все по-бързо се променя. Доскоро все още можеха да се видят стълбове и улични лампи, поставени по времето на кмета инж. Иван Иванов, но те стават все по-малко. Основната подбуда да повдигна темата беше да съхраня естетиката на техниката от онова време. Тя има свой стил и значителна дълготрaйност, с което е белязала облика на града ни и е оправдала инвестицията за построяването си. Затова представям малко снимки от електриката на стара София, които да я съхранят за историята.

1. Снимка на електрическа крушка от времето, когато напрежението в София е било 150 Волта. Това е стандартът, въведен от белгийското "Електрическо дружество за София и България", което електрифицира София град и някои царски резиденции като Царска Бистрица заедно с курорта Боровец. Тази стойност е породена от това, че Едисоновите лампи са с въгленова жичка и могат да работят максимум до 150 Волта. През 1907 г. фирмата "Осрам" пуска на пазара лампи с волфрамова жичка с прибавка на осмий (от там и името на фирмата "Осрам"), които могат да работят при по-високо напрежение (източник). Белгийският стандарт е специфичен за Белгия и нейните колонии и не е обичаен за други страни, които ползват дотогава едисоновия стандарт 110-120 Волта и така белгийците ни поставят в зависимост. София преминава към напрежение 220 Волта между средата на 50-те и 1964 г. Въпросният екземпляр е изгорял по време на тази промяна на напрежението.


2. Електромер с надпис  "Service Electrique de Sofia" произведен от швейцарската фирма Landis & Gyr за белгийското дружество през 1934 г. (първа метрологична заверка до 1939 г.) Освен особеното напрежение от 150 Волта, честотата на мрежата до 1934 г. е била 53Hz (вижда се на табелката 53~). През същата година към мрежата се включват общинските централи ВЕЦ Симеоново и ВЕЦ Мала църква и честотата на мрежата става 50Hz. Екземплярът работи и днес гладко като швейцарски часовник.


3. Снимки от аксиалното улично осветление от ул. "Иван Вазов", ул. "Сердика" и ул. "Цар Симеон". Такова осветление с черните емайлирани осветителни тела е имало по повечето главни улици. От снимките от блога "Стара София" и сайта "Изгубена България" се вижда, че тези лампи са слагани между 30-те и 50-те години. Общо взето периода на кметуването на инж. Иван Иванов. Това осветление заменя чугунените стълбове по някои улици с трамваи (напр. бул. "Цар Освободител" и бул "Мария Луиза"). То дава много по-равномерно осветление и по-ниски разходи за инсталация и подръжка от старите дъгови лампи. Използвани са мощни лампи с нажежаема жичка, които през 70-те години са модернизирани с живачни лампи и е добавен пластмасов разсейвател. (източник)






4. Трамвайна стенна розетка за окачване на контактната мрежа на трамваите и тролейбусите. София и Пловдив са единствените градове в България, където за електротранспорта са използвани такива розетки. От тази статия научаваме, че първоначално окачването на трамвайната жица е ставало на големи разстояния около 60 м. Това е ставало с чугунените стълбове посредата на платното. Имало е силно искрене, което е ограничавало скоростта. Жицата често се е късала заради запояването, което са прилагали. През 30-те години окачването се сгъстява до 15 м. и става вече чрез клеми. Скоростта се увеличава. Стенните розетки позволяват именно това по-гъсто окачване без скъпи стълбове, които препречват погледа и заемат място.


Появява се един проблем - сградите в голямата си част са частна собственост, а според Търновската конституция частната собственост е неприкосновена. От старите снимки у мен остава впечатлението, че навлизането на стенните розетки и аксиалното осветление става масово след 19-то майския преврат 1934 г., когато Търновската конституция бива суспендирана. Това разпореждане с частните фасади съвпада с управлението на кмета инж. Ив. Иванов и продължава и през социализма. В края на социализма подръжката на розетките и аксиалното осветление е занемарено и на места стават опасни. Днес се ползват със статут на заварено положение и при протест от собственици общината посажда сълбове по тесните тротоари, както се случва по ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Раковска". За да не се предават вибрации от контактната мрежа към сградите, към розетките се слага звукозаглухител пълен с еластичен материал.

През 1941 г. се случва още едно вмешателство в частната собственост и свобода. Всички радиоприемници биват запечатани на честотата на радио "София".

Ето една история как биват натрапени стенните розетки във Франкфурт, Германия. На последната снимка от този сайт се вижда засадена със стълбове улица, която преди е била с розетки.

5. Манесманови стълбове. Тези стълбове са вносни по технология за безшевни тръби на фирмата Манесман. Те са изработени безшевно чрез валцоване (подобно на грънчарско колело) и имат три различни дебелини по височината си. Разпознават се по плавните конични преходи между трите секции (тук, тук и тук). За разлика от тях стълбовете през социализма и днес са заварени от отделни части. Манесманови стълбове могат да се видят и по долната половина на драгалевския лифт до станция бай Кръстьо (1956 г.).

6. Снимка на два вида изолатори, разпространени по фасадите на софийските къщи. Горният е по-стар модел и е използван до средата на 30-те, а долният навлиза във втората половина на 30-те и все още се произвежда. Кога са въведени тези типове, се разбира от този сайт.


7. Чугунен кабелен маркер "Осветление 1924" на тротоара на ул. "Проф. Никола Михайлов" 12. Това е единственият маркер с такъв надпис, който съм виждал в София.


8. Два почти идентични трафопоста на две Фингови училища: 120-то "Г. С. Раковски" и 46-то "К. Фотинов". Както е характерно за сградите на Фингов, всеки детайл е пипнат и има естетика. Дори на трафопостовете е имало фризове.

9. Остатък от дъгова лампа от 20-те години при Княжево. Ето как са изглеждали тези осветителни тела като нови.

10. По някои от централните улици стълбовете са били конични с декоративен чугунен ботуш (може би са по стар модел от манесмановите или са просто алтернативен модел за центъра), ул. "Хан Крум".

11. С подобен орнамент (обърнат наобратно), както чугунените ботуши от ул. "Хан Крум", са чугунените глави с три лампи в Княжеската градина. До неотдавна рогатките на тези стълбове продължаваха извити надолу.



12. Два стари стълба със запазени по-големи чугунени ботуши има пред Народното събрание.

13. Автентична стара лампа има над надписа на Токоизправителна станция "Юнак":


15.02.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...